Дълга, наситена времева линия на напрежение около ядрената програма на Иран преди президентските избори

Иран ще избере нов президент в петък след гибелта на твърдолинейния президент Ебрахим Раиси. Който и да поеме кормилото в страната, ще наследи бързо разрастващата се нуклеарна стратегия на Иран, която в този момент обогатява урана по-близо от всеки път до равнищата за оръжие.

Ето времева линия на главните събития, включващи атомната стратегия на Иран, която за първи път пристигна в страната заради американските желания за мирна сила, само че по-късно провокира страхове на Запада по отношение на вероятното създаване на нуклеарни оръжия от Ислямската република посредством нея.

РАННИ ДНИ

1957 година — При ръководството на иранския шах Мохамад Реза Пахлави Техеран подписва съглашение за гражданско нуклеарно съдействие със своя съдружник Съединените щати.

1967 година — Иран превзема неговия проучвателен реактор в Техеран по американската стратегия „ Атом за мир “.

1974 година — На фона на петролния си взрив шахът афишира проекти за създаване на 23 нуклеарни реактора, като в същото време има цялостен надзор върху нуклеарния горивен цикъл — отваряйки вратата към опцията да сътворяваме атомни оръжия. Това раздрусва американските чиновници, които лимитират американските компании да продават на Иран. Шахът отпуска 1 милиард $ за построяването на оборудването за обогатяване на Eurodif във Франция, с цел да може да закупи 10% от неговия артикул.

1975 година — Германската компания Kraftwerk Union стартира построяването на атомна електроцентрала Busher като част от договорка за 4,8 милиарда $ за четири реактора. Шахът споделя на интервюиращ: „ Честно казано, в действителност не мисля за нуклеарни оръжия. Но в случай че 20 или 30 смешни дребни страни ще създават нуклеарни оръжия, тогава може да се наложи да преразгледам политиката си. “

1979 година — Шахът, смъртоносно болен, бяга от Иран на фона на възходящите национални митинги против него. Аятолах Рухола Хомейни се завръща в Техеран и Ислямската гражданска война го опустошава на власт. Студенти завладяват посолството на Съединените щати в Техеран, поставяйки началото на 444-дневната рецесия със заложници. Ядрената стратегия на Иран запада под интернационален напън.

Над 50 страни гласоподават през 2024 година

80-те години на предишния век — По време на кървавата си война с Иран Ирак неведнъж нападна закъсалото строителство на атомната електроцентрала Бушер.

1987 година — Иран подписва договорка с пакистанския нуклеарен академик и търговец на черния пазар A.Q. Хан за дизайна на центрофуги, които в последна сметка се трансформират в работния кон IR-1 на програмата.

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КОНФРОНТАЦИИ

Август 2002 година — Западните разследващи служби и иранска опозиционна група разкриват тайното оборудване за нуклеарно обогатяване на Иран в Натанц.

Юни 2003 година — Англия, Франция и Германия ангажират Иран в нуклеарна активност Преговори. Вашингтон отхвърля да се причисли.

Октомври 2003 година — Иран стопира обогатяването на уран.

Февруари 2006 година — Иран афишира, че ще възобнови обогатяването на уран след избирането на твърдолинейния президент Махмуд Ахмадинеджад. Англия, Франция и Германия излизат от закъсалите договаряния.

Юни 2006 година — Съединените щати, Русия и Китай се причисляват към Англия, Франция и Германия, с цел да образуват групата P5+1 на международните сили, опитващи се да убедят Иран да ограничи нуклеарната си стратегия. Съединени американски щати обаче стоят настрани от договарянията.

Декември 2006 година — Съветът за сигурност на Организация на обединените нации постанова първата група наказания на Иран, забранявайки продажбата на сензитивна нуклеарна технология. До 2010 година следват още пет резолюции на Съвета за сигурност, които стягат глобите против Ислямската република.

Ноември 2007 година — Броят на центрофугите за обогатяване на уран, съединени от Иран, доближава към 3000, а запасите му от нискообогатен уран нарастват, увеличавайки страховете измежду специалистите по неразпространение на нуклеарни оръжия.

Юли 2008 година — При президента Джордж У... Буш, Съединените щати се причисляват към нуклеарните договаряния за първи път.

Юни 2009 година — Оспорваните президентски избори в Иран преизбират твърдолинейния Ахмадинеджад макар обвиняванията в машинация, предизвиквайки митинги на Зеленото придвижване и насилствени репресии на държавното управление.

Септември 2009 година — Западните водачи разкриват тайното създаване на Иран на неговото оборудване за обогатяване Fordo, издигнато под планина, с цел да го защищити от вероятни въздушни удари.

Октомври 2009 година — При президента Барак Обама, Съединени американски щати и Иран отварят скришен противоположен канал за известия в султаната Оман.

Февруари 2010 година — Иран стартира да обогатява уран до близо 20%, техническа крачка от равнищата за оръжия от 90%.

Май 2010 година — Бразилия и Турция афишират лично нуклеарно съглашение с Иран, само че съглашението бързо се разпада.

Януари 2011 година — Преговорите сред Иран и шестте международни сили се прекъсват за 15-месечна пауза.

Май 2011 година — След съветска помощ иранската атомна електроцентрала Бушер стартира работа.

Ноември 2011 година — Международната организация за атомна сила споделя, че Иран е имал „ структурирана “ военна стратегия за нуклеарни оръжия, която е завършила през 2003 година Иран отхвърля това, макар че западните държавни управления, в това число Съединени американски щати, също го настояват.

Януари 2012 година — МААЕ споделя, че Иран обогатява до 20% във Fordo. Европейският съюз замразява активите на централната банка на Иран и стопира вноса на ирански нефт.

Април 2012 година — Публичните договаряния стартират още веднъж сред Иран и шестте международни сили, само че не водят до на никое място.

Юли 2012 година — Официални представители на Съединени американски щати и Иран организират секрети договаряния лице в лице в Оман.

Август 2013 година — Хасан Рухани, относително сдържан свещеник и някогашен договарящ по нуклеарните въпроси, става президент на Иран. Той декларира, че страната му е подготвена за съществени нуклеарни договаряния.

Септември 2013 година — Рухани и Обама беседват по телефона, обменът на най-високо равнище сред двете страни след Ислямската гражданска война от 1979 година Държавният секретар на Съединени американски щати Джон Кери и иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф стартират дипломатически продан.

Ноември 2013 година — Иран и шестте сили афишират краткотрайно съглашение, което краткотрайно лимитира нуклеарната стратегия на Техеран и размразява някои ирански активи. Споразумението слага началото на разширени договаряния за всеобхватно нуклеарно съглашение.

Април 2015 година — Обявява се рамково нуклеарно съглашение след месеци на договаряния, очертаващи дълготрайни ограничавания върху нуклеарната стратегия на Иран и премахването на доста интернационалните наказания.

14 юли 2015 година — Световните сили и Иран афишират дълготрайно, всеобхватно нуклеарно съглашение.

СДЕЛКАТА съдебна експертиза РАЗВАЛЯ

Януари до февруари 2017 година — Напрежението ескалира след встъпването в служба на президента Доналд Тръмп. Неговата администрация не разрешава иранци и жители от няколко страни с мюсюлманско болшинство. Иран организира тест на балистична ракета, предизвиквайки американски закани за репресии.

Май 2018 година — Тръмп едностранно отдръпва Съединени американски щати от нуклеарното съглашение, наричайки го „ най-лошата договорка до момента “. Той споделя, че ще получи по-добри условия в нови договаряния за прекъсване на създаването на ракети от Иран и поддръжка за районните милиции. Тези диалози не се организират.

Август 2018 година — Администрацията на Тръмп постанова наново първия кръг от наказания на Иран, които бяха анулирани според нуклеарното съглашение, ориентирани към редица браншове от килими и шамфъстък до злато и търговски самолети.

Ноември 2018 година — Съединени американски щати ускоряват най-тежките наказания против Иран, които бяха анулирани по силата на договорката, ориентирани към жизненоважните банкови и петролни браншове на Иран.

Април 2019 година — Тръмп дефинира Революционната армия на Иран като задгранична терористична организация, отбелязвайки първия път, когато Съединени американски щати са присъединили в черния лист част от армията на друга нация по този метод.

5 май 2019 година — Позовавайки се на неуточнени ирански закани, Белият дом изпраща USS Abraham Ударна група от самолетоносачи Линкълн и бомбардировачи B-52 към Персийския залив в проява на мощ.

8 май 2019 година — Иран афишира, че ще стартира да се отдръпва от съглашението, като слага 60-дневен ултиматум за Европа да компенсира водените от Съединени американски щати наказания, преди да стартира да обогатява уран до по-високи равнища.

13 май 2019 година — Четири петролни танкера, в това число два принадлежащи на Саудитска Арабия, са подложени на мистериозна офанзива край Обединените арабски емирства. Официални лица на Съединени американски щати упрекват Иран.

15 май 2019 година — Атака с дрон удря огромен нефтопровод, минаващ през Саудитска Арабия до Червено море. Подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хуси поеха отговорност. Рияд упреква Техеран, който отхвърля да е забъркан.

13 юни 2019 година — Експлозии осакатяват два петролни танкера в Оманския залив. Съединени американски щати упрекват Иран за офанзивите с мините, изказвания, които Иран отхвърля.

17 юни 2019 година — Тръмп подрежда на още 1000 бойци в Близкия изток, в допълнение към 1500, изпратени предходния месец, с цел да следят иранските действия и да пазят американските сили.

20 юни 2019 година — Революционната армия на Иран смъква шпионски дрон на Съединени американски щати в Ормузкия проток с ракета земя-въздух. Тръмп афишира, че е одобрил ответни военни удари против Иран, само че се е отдръпнал в последния миг.

25 юни 2019 година — Тръмп постанова нови наказания на аятолах Али Хаменей, висшият водач на Иран, и неговите сътрудници.

1 юли 2019 година — Иран афишира, че е надхвърлил рестриктивните мерки на нуклеарната договорка за своите ресурси от нискообогатен уран.

19 юли 2019 година — Революционната армия на Иран конфискува английски петролен танкер в Ормузкия проток. Британската войска по-рано задържа ирански танкер покрай Гибралтар по съмнение за нарушение на наказания.

Септ. 3, 2019 — Съединени американски щати глобяват гражданската галактическа организация на Иран, потвърждавайки, че програмата е прикритие за тестване на технология за балистични ракети.

Септ. 7, 2019 — Иран стартира да върти съвременни центрофуги, неразрешени според съглашението от 2015 година

Септ. 14, 2019 — Атаки с дронове удрят две основни петролни съоръжения в Саудитска Арабия, намалявайки на половина доставките на нефт от най-големия експортьор в света. Подкрепяните от Иран бунтовници хуси поеха отговорност. Официални представители на Съединени американски щати и Саудитска Арабия упрекват Иран, който отхвърля да е забъркан.

Ноем. 6, 2019 — Иран инжектира газ уран в центрофуги в подземното си оборудване Fordo.

Ноем. 15, 2019 година — Увеличаването на цените на бензина, избрани от държавното управление на фона на влошаваща се икономическа рецесия, провокира вълна от демонстрации в Иран. Силите за сигурност стартират брутална акция, като се счита, че над 300 души са убити.

Декември 2019 година — Ракетна офанзива против иракска военна база убива американски граждански реализатор и ранява няколко бойци. Американските ответни въздушни удари карат последователите на подкрепяните от Иран бойци да щурмуват комплекса на посолството на Съединени американски щати в Багдад.

Януари. 3, 2020 година — Нападение с дрон на Съединени американски щати в Багдад убива военачалник Касем Солеймани, върховен военачалник на Иран и проектант на прокси войните на Техеран в Близкия изток.

Януари. 8, 2020 година — Като възмездие за убийството на Солеймани, Иран изстрелва бараж от ракети по военни бази в Ирак, където са ситуирани хиляди американски и иракски бойци. Повече от 100 военнослужещи на Съединени американски щати са с черепно-мозъчни контузии. Докато Иран се приготвя за контраофанзива, Революционната армия смъква украински пътнически аероплан малко след политане от интернационалното летище на Техеран, като съгласно известията го бърка с американска крилата ракета. Всички 176 души на борда са убити. Първоначално Иран упреква механичните проблеми за злополуката.

Ян. 14, 2020 година — След дни на отказване, Иран афишира, че е виновен за свалянето на украинския аероплан, предизвиквайки антиправителствени улични митинги.

22 април 2020 година — Иранската революционна армия изстрелва първия си спътник в космоса, разкривайки това, което специалистите разказват като загадка военна галактическа стратегия.

23 април 2020 година — След напрегнати срещи в жизненоважния Ормузкия проток, в това число късото задържане на танкер, плаващ под флага на Хонконг, Тръмп заплашва да „ стреля свалете и унищожете ” ирански бойни лодки, тормозещи кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати.

Юли 2020 година — Мистериозна детонация раздира цех за произвеждане на центрофуги в иранското оборудване за нуклеарно обогатяване в Натанц. Иран упреква за нападението огромния зложелател Израел.

Октомври 2020 година — Десетилетното оръжейно ембарго на Организация на обединените нации против Иран, което му забраняваше да купува задгранични оръжия, изтича, както е планувано в нуклеарното съглашение, макар американските възражения.

Ноември 2020 година — Джо Байдън побеждава Тръмп на президентските избори в Съединени американски щати. Мохсен Фахризаде, ирански академик, посочен от Запада като водач на военната нуклеарна стратегия на Техеран, е погубен при засада в покрайнините на Техеран. Иран упреква Израел.

Декември 2020 година — Като възмездие за убийството на Фахризаде, Народното събрание на Иран утвърждава законопроект, който ще спре инспекциите на Организация на обединените нации на неговите нуклеарни уреди и ще изисква от държавното управление да усили обогатяването на уран.

Януари. 4, 2021 — Иран започва